Намаленият слух или шумът в ушите могат да се държат на COVID-19
Намален слух и/или шум в ушите могат да се дължат на разнообразни положения, само че постоянно подценяван остава рискът след прекарана вирусна или бактериална зараза. Търсят се спомагателни аргументи, а постоянно инфекциозните причинители демонстрират тропност към разнообразни тъкани и органи, заради което клиничната картина може да бъде по-богата и разнообразна, надлежно и при всеки пациент да се демонстрира друга палитра от признаци.
Към момента случаите на COVID-19 нарастват със относително бърз ритъм, което повишение се следи от началото на месец август. Характерно е, че значителен % от записаните са с чревна симптоматика, заради което не всички се изследват, изключително когато не са налице и респираторни прояви, написа Puls.bg.
Още при започване на пандемията в Тайланд беше докладван случай на стара жена, при която е открита дейна зараза с COVID-19 и редом с това е следена сензорна загуба на слуха. След сходни известия и в други страни се стига до извода, че измененията в слуховите усещания са един от неспецифичните симптоми на болестта, само че не са и толкоз редки.
Скорошни отчети за случаи със сензорна загуба на слуха при млади, без каквито и да било предходни проблеми със слуховия анализатор, потвърждават връзката с прекарана зараза с COVID-19. Това от своя страна е алармиращ проблем, защото при тях може доста да повлияе на тяхното качество на живот, академично и професионално показване и обществено действие.
Кохортно изследване, основано на данните от популацията, показани от Корейската организация за надзор и предварителна защита на болесттите, включва изследвани на възраст сред 20 и 39 години, без налична предхождаща анамнеза за проблеми със слуха.
Участниците са били проследени от 1 юли 2022 година до деянията на някакъв проблем със слуха или до 31 декември 2022 година, при тези, при които не е имало смяна в слуховия анализатор.
Допълнително за проучването са употребявани данни за сложени ваксини против COVID-19, съществуване на болести, които имат отношение към измененията със слуха - хипертония, захарен диабет, дислипидемия.
В изследването влизат 6 716 879 лица, при които междинната възраст е 29,6 години, а 49,0% (n = 3 291 387) са мъже.
Резултатите демонстрират, че честотата на слухови промени и понижение на сензориката е 11,9 на 10 000 души в групата на остра зараза с COVID-19, което е над 3 пъти по-високо от контролната група, където не е регистрирана зараза с COVID-19.
Няколко са хипотезите за връзката сред сензорната загуба на слух и преболедуването от COVID-19. Но доказателствата към момента остават лимитирани. Чувствителността на вътрешното ухо към вируси може да докара до непосредствено увреждане, породено както от SARS-CoV-2, по този начин също и от херпесни вируси, Ласса вирус, хепатитни вируси и не на последно място грипните вируси. Често те водят и до неврологични признаци, в това число нарушавания на обонянието, парализа на лицето или сензорна загуба на слуха.
Предхождащи изследвания показват идентифициране на SARS-CoV-2 в секрет от междинното ухо в продължение на съвсем месец след прекараната зараза с варианта Omicron. Това от своя страна демонстрира способността на причинителя да персистира за продължителни интервали и евентуално да способства за появяването на сензорна загуба на слух. Рецепторното свързване на вируса (шиповия протеин) с рецептора на човешкия ангиотензин-конвертиращ ензим - 2 (ACE2) има сериозна роля за предаването на вируса в разнообразни тъкани. Защото се открива освен в респираторния тракт, само че и в извънбелодробните тъкани, в това число органа на Corti, stria vascularis, междинното ухо и евстахиевата тръба, както при скотски модели, по този начин и при хората.
Тъй като няма характерно лекуване, значение за профилактиката на слуховите повреди, има предпазването от заболяване с COVID-19. Поради възходящия брой на случаите, това постанова още веднъж съблюдаване на ограниченията, които бяха налагани по време на пандемията и по-конкретно обвързваните с предварителна защита на респираторните заболявания. Тъй като заразяването може да се реализира и по контактно-битов път със нечисти предмети, то миенете на ръцете е основно. Избягване контакт с заболели, изключително в случай че те не са се тествали за вируса и не е ясна повода за болестта.
Насоките са за повишение и бдителността във връзка с риска от сензорна загуба на слуха, тъй че пациентите свовременно да бъдат насочвани за повода и по този начин да се облекчи диференциално-диагностичният проект.
Към момента случаите на COVID-19 нарастват със относително бърз ритъм, което повишение се следи от началото на месец август. Характерно е, че значителен % от записаните са с чревна симптоматика, заради което не всички се изследват, изключително когато не са налице и респираторни прояви, написа Puls.bg.
Още при започване на пандемията в Тайланд беше докладван случай на стара жена, при която е открита дейна зараза с COVID-19 и редом с това е следена сензорна загуба на слуха. След сходни известия и в други страни се стига до извода, че измененията в слуховите усещания са един от неспецифичните симптоми на болестта, само че не са и толкоз редки.
Скорошни отчети за случаи със сензорна загуба на слуха при млади, без каквито и да било предходни проблеми със слуховия анализатор, потвърждават връзката с прекарана зараза с COVID-19. Това от своя страна е алармиращ проблем, защото при тях може доста да повлияе на тяхното качество на живот, академично и професионално показване и обществено действие.
Кохортно изследване, основано на данните от популацията, показани от Корейската организация за надзор и предварителна защита на болесттите, включва изследвани на възраст сред 20 и 39 години, без налична предхождаща анамнеза за проблеми със слуха.
Участниците са били проследени от 1 юли 2022 година до деянията на някакъв проблем със слуха или до 31 декември 2022 година, при тези, при които не е имало смяна в слуховия анализатор.
Допълнително за проучването са употребявани данни за сложени ваксини против COVID-19, съществуване на болести, които имат отношение към измененията със слуха - хипертония, захарен диабет, дислипидемия.
В изследването влизат 6 716 879 лица, при които междинната възраст е 29,6 години, а 49,0% (n = 3 291 387) са мъже.
Резултатите демонстрират, че честотата на слухови промени и понижение на сензориката е 11,9 на 10 000 души в групата на остра зараза с COVID-19, което е над 3 пъти по-високо от контролната група, където не е регистрирана зараза с COVID-19.
Няколко са хипотезите за връзката сред сензорната загуба на слух и преболедуването от COVID-19. Но доказателствата към момента остават лимитирани. Чувствителността на вътрешното ухо към вируси може да докара до непосредствено увреждане, породено както от SARS-CoV-2, по този начин също и от херпесни вируси, Ласса вирус, хепатитни вируси и не на последно място грипните вируси. Често те водят и до неврологични признаци, в това число нарушавания на обонянието, парализа на лицето или сензорна загуба на слуха.
Предхождащи изследвания показват идентифициране на SARS-CoV-2 в секрет от междинното ухо в продължение на съвсем месец след прекараната зараза с варианта Omicron. Това от своя страна демонстрира способността на причинителя да персистира за продължителни интервали и евентуално да способства за появяването на сензорна загуба на слух. Рецепторното свързване на вируса (шиповия протеин) с рецептора на човешкия ангиотензин-конвертиращ ензим - 2 (ACE2) има сериозна роля за предаването на вируса в разнообразни тъкани. Защото се открива освен в респираторния тракт, само че и в извънбелодробните тъкани, в това число органа на Corti, stria vascularis, междинното ухо и евстахиевата тръба, както при скотски модели, по този начин и при хората.
Тъй като няма характерно лекуване, значение за профилактиката на слуховите повреди, има предпазването от заболяване с COVID-19. Поради възходящия брой на случаите, това постанова още веднъж съблюдаване на ограниченията, които бяха налагани по време на пандемията и по-конкретно обвързваните с предварителна защита на респираторните заболявания. Тъй като заразяването може да се реализира и по контактно-битов път със нечисти предмети, то миенете на ръцете е основно. Избягване контакт с заболели, изключително в случай че те не са се тествали за вируса и не е ясна повода за болестта.
Насоките са за повишение и бдителността във връзка с риска от сензорна загуба на слуха, тъй че пациентите свовременно да бъдат насочвани за повода и по този начин да се облекчи диференциално-диагностичният проект.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ